Родос, е най-големият остров в Додеканезийските острови, най-зеленият  и слънчев остров на Гърция с уникална природа, безкрайни плажове, голяма, богата история и гостоприемни хора. Накратко, идеална лятна дестинация, и  то не само за празниците.

Град Родос е разположен в северната част на острова и е разделен на две части: стария и новия град. Старият град е заобиколен от съхранени средновековни сгради и улиците, които пренасят посетителите до времето на кръстоносците. Със своя уникален чар, стария град е кръстопът на култури и пренася  хора през годините , на всяка стъпка,от  съвременния живот отговаря с история. Новият град, за разлика от стария, е център на луксозни жилища покрай живописното пристанище в Мандраки.

В Родос имате голям избор на плажове: Афанту, Свети  Георги, плажа на Антъни Куин, Фалираки, Фаракло, Фурну, Генади, Глистра, Хараки, Иалисо, Иксиа, Калато, Калаварда, Калитеа, Киотари, Кремасти, Лаханиа, Ладико, Линдо, Парадиси, Певки, Плимири, Прасониси, Профити  Амо, плажът Рени Коскину, градския плаж, Стегна, Строгило, Теолого, Трагано, Тсабика, Вагиа и Влиха.

Акостирането

В Родос пристанището е частно, «Мандраки», то е най-старото пристанище на острова, с подходящите съоръжения за ветроходство. Защитените места за акостиране  (като Линдос, Фалираки, Истрос и Лардос) са главно в южната част на острова.

Кратка история на Родос

С богатата митология  и историческа традиция, Родос е първия обитаван остров  от  праисторически времена, според констатациите дошли на бял свят в Ялисо и  Камирос от Дорианс. В 408 г. пр. Хр е ключовото събитие в историята на острова, създаването на Родос град (кръстен на острова) и завършва с обединението на трите главни  града на острова- Ялисос, Камирос  и Линдос. Следващите три века са златната епоха на Родос. Има  растеж  на морските търговия, корабостроене и изкуствата. Друго важно събитие в историята на Родос е построяването на статуята на колоса на Родос (едно от седемте чудеса на античния свят), боядисана от Харис Линдиос. В продължение на много години статуята, която олицетворява бога Слънце, е пазила  входа на пристанището, докато мощното земетресение  на острова през 155 г. пр. Хр не я разрушава.

Подобно на колоса, така и градът е бил унищожен и от този момент започва да намалява. В годините, които последват, Родос претърпяла много завоевания като от персите и арабите, на сарацините, турците  и селджуците до 1309, когато Ордена на рицарите е  преместен на острова. По времето на рицарите, остров Родос процъфтява икономически, артистично и духовно. Рицарите не само построяват крепостта отново, но разширяват, модернизират  и укрепят  уникалната архитектура. Много обществени сгради са били построени по онова време, предлагащи интересни примери от готическия  и ренесансов стил. През 1522, Родос е превзет от османските нашественици след обсада, която продължила 6 месеца. През 1912 г. дошли на власт италианци, които оставили  незаличима следа във всички райони на островната  култура: изкуство, език, архитектура. Родос се присъединява  към гръцката държава през 1948 година.